← Обратно към всички новини
14.10.2026

Инцидентите край Тюленово и Северното ни крайбрежие: Заплахи за корабоплаването, C-UAS защита и сигурността в Черно море

Инцидентите край Тюленово и Северното ни крайбрежие: Заплахи за корабоплаването, C-UAS защита и сигурността в Черно море

1. Въведение: Анализ на сигурността в Северния черноморски сектор и бреговия периметър край Тюленово

Регистрираните инциденти, свързани с откриването на останки от безпилотни летателни и надводни апарати, както и плаващи асиметрични обекти в района на Тюленово, Шабла и Крапец, насочват вниманието на международната и сближената отбранителна общност към Северния сектор на българското черноморско крайбрежие. Като географска точка с характерен скалист релеф и висока близост до важни международни търговски маршрути, бреговата ивица край Тюленово се превърна в индикатор за необходимостта от повишена ситуационна осведоменост (Maritime Domain Awareness — MDA) и защита на корабоплаването в българската Изключителна икономическа зона (ИИЗ).

С оглед спазването на международното морско право — включително Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) — гарантирането на свободното и безопасно корабоплаване изисква строг, неутрален и технологично обоснован подход. Наличието на неутрализирани или дрейфуващи компоненти от безпилотни системи създава потенциални физически и навигационни рискове за цивилните търговски плавателни съдове, риболовните флотилии и критичната крайбрежна инфраструктура. Настоящият анализ на Сдружение „Развитие на иновации в сигурността и отбраната“ (РИСО) разглежда фактологичните, технологичните и оперативните аспекти за изграждане на многослойна защита срещу безпилотни апарати (C-UAS/C-USV) в Северния морски периметър.

"Обезпечаването на сигурността край Тюленово и Северното крайбрежие изисква суверенен технологичен отговор, базиран на пасивни сензорни мрежи, ранно откриване и оперативна съвместимост, осигуряващи безопасността на цивилното корабоплаване съгласно международните стандарти."

2. Технологично и тактическо измерение: Детекция, C-UAS/C-USV защита и пасивни сензори

2.1. Специфика на Северното крайбрежие и предизвикателствата пред ранната детекция

Геоморфологичните дадености на района около Тюленово — стръмни скални масиви, специфични въздушни течения и променливо морско вълнение — създават заплетена среда за откриване на малоразмерни нисколетящи дронове (UAV) и нископрофилни надводни апарати (USV). Класическите активни радиолокационни системи за наблюдение се сблъскват със следните технически ограничения:

  • Скален и вълнов радарен шум (Clutter): Отражението на радарните сигнали от отвесните скали край Тюленово и морското вълнение замазва сигналите от обекти с ниска ефективна отражателна повърхност (ЕОП).
  • Нисковисочинни сляпо зони: Безпилотните апарати, движещи се на изключително ниска височина над водната повърхност, използват естественото закритие на радарния хоризонт.
  • Многоспектърна радиочестотна анонимност: Прилагането на автономни навигационни алгоритми (без постоянна радиовръзка) прави откриването чрез стандартни радиочестотни скенери трудно за постигане.

2.2. Архитектура на пасивната детекция и C-UAS/C-USV неутрализация

За преодоляване на тези физически ограничения, експертите на РИСО акцентират върху внедряването на интегрирана пасивна сензорна архитектура, която не излъчва сигнал и осигурява денонощен мониторинг:

  • Пасивни акустични масиви: Разполагането на микрофонни решетки с висока чувствителност по протежение на бреговия предел позволява засичане на специфичния акустичен отпечатък от роторите или двигателите с вътрешно горене на дроновете.
  • Оптико-електронни системи с Thermal Edge AI: Термовизионни и инфрачервени камери с висока резолюция, работещи с вградени алгоритми за компютърно зрение, автоматично разпознават и проследяват нископрофилни обекти на водната повърхност.
  • Пасивна кохерентна локация (PCL): Използване на отражения от съществуващи цивилни радио- и телевизионни излъчватели за засичане на въздушни и надводни цели без собствено радарно излъчване.
Метод за детекция Активни радари Пасивни сензорни мрежи (PCL / Акустика / Thermal AI)
Ефективност при ниски височини Затруднена от скалния и морския хоризонт Висока (не се влияе от радарния хоризонт)
Електромагнитна детекция Откриваем източник на излъчване Напълно незабележима (пасивен приемник)
Устойчивост на РЕБ заглушаване Средна до ниска при целеви смущения Абсолютна устойчивост към смутители
Разходи за развръщане Високи инвестиционни разходи Умерени, висока модулност и мащабираемост

3. Отражение върху България, РИСО и сигурността на корабоплаването в Черно море

Секторът край Тюленово и Шабла е от изключително значение за сигурността на морските линии за комуникация (SLOC), свързващи българските пристанищни центрове с международните води. Обезпечаването на този периметър изисква координация между Военноморските сили на Република България, Главна дирекция „Гранична полиция“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и съюзните структури в НАТО и ЕС.

В рамките на европейските отбранителни инициативи — включително Европейския фонд за отбрана (EDF), програмата PESCO и иновационния акселератор НАТО DIANA — съществуват възможности за разработване и интеграция на специализирани C-UAS/C-USV технологии с двойна употреба (Dual-Use).

В тази връзка **Сдружение „Развитие на иновации в сигурността и отбраната“ (РИСО)** изпълнява следните задачи:

  • Изготвяне на експертни препоръки и технически рамки за пасивна детекция и безопасност на корабоплаването в Северния морски сектор.
  • Подпомагане на български технологични компании при интеграцията на техни AI софтуерни решения и сензорни модули в международни проекти за морска сигурност.
  • Насърчаване създаването на тестови зони (Sandbox) за безопасно изпитване на системи за откриване и неутрализация на плаващи асиметрични обекти.

4. Заключение и експертни препоръки

Зачестилите инциденти край Тюленово и Северното крайбрежие подчертават необходимостта от систематичен и обективен подход към сигурността в Черноморския басейн. Гарантирането на суверенитета и безопасността на търговското корабоплаване изисква съвременни технологии, висока ситуационна осведоменост и стриктно спазване на международните норми.

Сдружение „Развитие на иновации в сигурността и отбраната“ (РИСО) извежда следните насоки за действие:

  1. Изграждане на пасивна сензорна мрежа по Северното крайбрежие: Инсталиране на акустични и оптико-електронни сензорни постове край Тюленово, Шабла и Калиакра за постоянно наблюдение на морската среда.
  2. Повишаване на ситуационната осведоменост на цивилния флот: Внедряване на системи за автоматизирано известяване на търговските и риболовните съдове при откриване на плаващи обекти с неизвестен произход.
  3. Междуинституционално сътрудничество и обмен на данни: Интегриране на сензорните потоци в единна система за брегово наблюдение, управлявана от съответните компетентни органи.
  4. Подкрепа за български иновативни решения: Стимулиране на научноизследователската и развойна дейност (R&D) в сферата на пасивната локация, акустичния анализ и бордовата автономия.
Тагове: инциденти Тюленово, Северно крайбрежие, Шабла, Крапец, Черно море, корабоплаване, C-UAS, C-USV, безпилотни апарати, РИСО, пасивна детекция, Изключителна икономическа зона, UNCLOS, сигурност на корабоплаването, НАТО, ЕС, Edge AI